само че още ми липсваш!
Не знам дали е любов или лудост?
Само знам, че още си тук, в мен!
Ела да видиш как, сама си лягам пак,
и всяка нощ в три, умирам — липсваш ми!
Сили нямам, слабост моя!
Да те преживея не можах!
От години все съм твоя,
чужда и за ден дори не бях!
За любов не ставам!
Аз за други нямам.
Все ме тегли тая твой’та,
липсва ли на тебе мой’та?
Ела да видиш как, сама си лягам пак,
и всяка нощ в 3, умирам — липсваш ми!
Ела и виж ме как, до пет не мигнах пак,
и не, не съм добре, без теб, побърквам се!
С диагноза съм вече,
луда - луда по тебе!
Хапчета ми купете,
и вържете ръцете!
С диагноза такава,
по-добре да ме няма.
Нека всички да знаят,
кой докара ми края.
Питам как да съм нормална,
то за мой’та лудост няма лек!
Само сменя се сезона,
а болката ми двойна е без теб!
Счупена съм, вярно,
още ми е гадно.
Ако можех да те видя,
за да дишам, ще ми стига!
С диагноза съм вече,
луда - луда по тебе!
С диагноза жестока,
аз без теб, да не мога!
