Остана ключът ти, върху шкафа стар,
снимките заключени със катинар.
Часовникът бие в празния ни дом,
брои мълчание, което няма подслон!
Палтото ти в ъгъла още тежи,
като сянка, дето не ще си върви.
Кафето изстива, прозорец мълчи,
денят се препъва в студените стени!
Не беше война, а рухнала земя,
две ръце без утре, без дума „ела“.
Смелост събирах от пода студен,
да пусна любовта ни вместо теб и мен.
(Припев:)
Мили мой, мили мой, къде си, кажи?
Гласът ми те търси сред празни следи.
Мили мой, мили мой, стъклата мълчат,
в тях още очите ми, за теб горят!
Мили мой, мили мой, не ме връщай назад,
душата ми помни и дъжд, и град.
Мили мой, мили мой, светът е далеч,
а болката шепне на същия бряг!
Съседите питат: „Добре ли си днес?“,
коридорът знае, че плача без чест.
На масата чашата с пукнат ръб спи,
сякаш от нея, ще проговориш ти.
Лампата свети до сутрин без смисъл,
шал крие лицето ми без помирение.
В джоба ти дребни монети звънят,
като последен недовършен ред.
Ако някой ден имаш дъщеря,
нека помни мъжът,който беше преди.
Да знае, че обич не значи вина,
и че не се бяга от чужди сълзи!
Пази я от думи, които болят,
от хора, които сърца разпиляват.
Учи я смело да казва „не“,
когато любовта не спасява, а ранява!
(Припев:)
Мили мой, мили мой, къде си, кажи?
Гласът ми те търси сред празни следи.
Мили мой, мили мой, стъклата мълчат,
в тях още очите ми за теб горят.
Мили мой, мили мой, не ме връщай назад,
душата ми помни и дъжд, и град.
Мили мой, мили мой, светът е далеч,
а болката шепне на същия бряг!
Истината не минава за ден,
тя става по-тиха, но все е до мен.
Птиците носят чужди съдби,
само моите губят криле, уви.
Тежат ми спомените тази нощ,
и още ми ухае на моят мъж.
Ще се уча да живея без теб,
но ще пея за теб – докато има ден!
Мили мой!
Мили мой!
Кажи ми ти, къде си, Боже,кажи?
Кажи ми ти, къде си, Боже?
Къде?
