Губя ума си щом съм до теб,
бие до лудост моето сърце!
Разумът в мене силно крещи,
стига не бива, вече се спри!
Нямам думи аз, щом си до мене,
мислите ми спират, щом те погледна.
Всичко ти объркваш, всяка представа,
с мене ти, какво ли направи?
Губя ума си щом съм до теб,
бие до лудост моето сърце!
Разумът в мене силно крещи,
стига не бива, вече се спри!
(Припев: x2)
Щом си ти, до мен, няма нощ, и ден,
щом съм аз, до теб, става нещо с мен!
Не мога да мисля близо до теб,
ти си огън, огън в сърцето!
Ти обърка в мен всяка представа,
всичко преобърна, как го направи?
Ти изпепеляваш моите мисли,
само теб, теб аз виждам!
Губя ума си щом съм до теб,
бие до лудост моето сърце!
Разумът в мене силно крещи,
стига не бива, вече се спри!
(Припев: x2)
Щом си ти, до мен, няма нощ, и ден,
щом съм аз, до теб, става нещо с мен!
Не мога да мисля близо до теб,
ти си огън, огън в сърцето!
Губя ума си щом съм до теб,
бие до лудост моето сърце!
Разумът в мене силно крещи,
стига не бива, вече се спри!
(Припев: x2)
Щом си ти, до мен, няма нощ, и ден,
щом съм аз, до теб, става нещо с мен!
Не мога да мисля близо до теб,
ти си огън, огън в сърцето!
