(x2)
Колко ми липсваш,
колко стенат от болка.
Моите устни ненужни,
в нощите теменужни.
Липсва ми твоето тяло,
страстно и бяло.
То сега друг опива,
ах, това ме убива!
(Припев:)
Ще те чакам, грешнице, в ада.
Ще те чакам, пламнал върху клада.
И в царството на зноя, ще бъдеш вечно моя!
Колко ми липсваш,
колко рана дълбока.
Аз в душата си нося,
ти до смърт ме жигоса.
Липсва ми твойта вярност, мъка и ярост,
мойто гърло раздират, грешнице, аз умирам!
Колко ми липсваш,
колко стенат от болка.
Моите устни ненужни,
в нощите теменужни.
Липсва ми твоето тяло,
страстно и бяло.
То сега друг опива,
ах, това ме убива!
(Припев:)
Ще те чакам, грешнице, в ада.
Ще те чакам, пламнал върху клада.
И в царството на зноя, ще бъдеш вечно моя!
(x2)
Колко ми липсваш,
колко рана дълбока.
Аз в душата си нося,
ти до смърт ме жигоса.
Липсва ми твойта вярност, мъка и ярост,
мойто гърло раздират, грешнице, аз умирам!
