ДВЕ БЕЛИ ЧАЙКИ В ТЪМНАТА НОЩ,
ЛЕТЕЛИ НАД МОРЕТО, НО БУШУВАЛА БУРЯ.
ВЯТЪРЪТ ГИ ЗАПРАТИЛ ВЪРХУ ЕДНА СКАЛА,
И ТОЙ ОСТАНАЛ ТАМ С ПРЕКЪРШЕНИ КРИЛЕ.
А ТЯ ОТЛЕТЯЛА, ОСТАВЯЙКИ ГО,
ДА ПОСРЕЩНЕ ПОСЛЕДНОТО СИ УТРО.
А ТОЙ СЪБРАЛ МЪНИЧКО СИЛИ,
ДА СЕ ОПЛАЧЕ НА ЛЮБИМОТО СИ МОРЕ.
(Припев:)
КАЖИ Й, МОРЕ, ЧЕ ОЩЕ Я ОБИЧАМ,
И ЧЕ ЗА ЗЛОЩАСТНАТА СИ СЪДБА, НЕ Я ОБВИНЯВАМ!
ЕХ, НИМА СЕГА ТРЯБВА ТАКА ЛЮБОВТА ДА СЕ ПОДЕЛЯ?
АЗ ДА УМИРАМ, А ТЯ ДА ЖИВЕЕ !!!
ТОЙ НЕ ИСКАШЕ ДА ДОЧАКА УТРОТО,
ТОЙ НЕ ИСКАШЕ И СЛЪНЦЕТО ДА ИЗГРЯВА.
ОТ ВИСОКАТА СКАЛА ХВЪРЛИ СЕ ЧАЙКАТА,
НА ЛЮБИМОТО СИ МОРЕ В ДЪЛБИНИТЕ СИНИ.
А ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА,
НОВА ЗОРА НАД МОРЕТО ИЗГРЯВА.
ЕДИНСТВЕНО ИСТИНАТА ОСТАВА,
ЧЕ И ПТИЦИТЕ ОБИЧАТ СЪЩО, КАКТО ХОРАТА !!!
(Припев:)
КАЖИ Й, МОРЕ, ЧЕ ОЩЕ Я ОБИЧАМ,
И ЧЕ ЗА ЗЛОЩАСТНАТА СИ СЪДБА, НЕ Я ОБВИНЯВАМ!
ЕХ, НИМА СЕГА ТРЯБВА ТАКА ЛЮБОВТА ДА СЕ ПОДЕЛЯ?
АЗ ДА УМИРАМ, А ТЯ ДА ЖИВЕЕ !!!
